Иска ми се и Фиат 126 Р да си намеря. Постоянно се оглеждам и разпитвам за такъв мъник. Все по трудно става да се намери, но не се отказва. Ще ми се в по- добро състояние от моето Фиатче 500 да е и само да му почиствам никелираните части ;)
Така попаднах и на този Fiat 126P. Пътувайки го видях в едно селце под един орех и моментално набих спирачките.
Снимах го и го показах на Десо. Приятелче, съфорумец, който имаше огромно желание за такъв автомобил. Е автомобил е силно казано, но все пак така се води по талон.
E отидохме преди няколко дни в селцето с колегата и днес покупката е факт. Десо е собственик на Фиат 126Р -1989г. Нека да и се радва и кара дълго време!
Помогнах му с придвижването, защото колицата дълго време беше подпирала орехът и нямаше необходимите застраховка, преглед и винетка.
Добре че решихме да я "скачим" в другият Фиат, макар че дядото от който я купихме я беше подготвил за път. За около 30км видяхме 3 полицейски патрула. Все пак не искахме да рисковаме да ни отлепят някой акт заради документите.
| Всичко е подготвено. Заход и подготовка за скачване на двата Фиата :) | | | | |
|
|
|
|
Ей тук се изложихме докато нацелим скоростите. То хайванчето проблем с тях няма, но аз имах докато се сетя къде беше задната скорост :) Доста дълго не съм карал Фиатче и съм забравил скоростите.
Трудно се излиза. Липсва му покривчето на ФИАТ 500. Все още съм слабичък и фин. Мислех че през прозорците ще се наложи да изляза, но си минах през вратата ;)
След 30 мин и пристигнахме на мястото където ще нощува Фиатчето. Схемата по разтоварването е оттренирана.Отново подготвяме талпите....
... спускаме се по тях и отново на земята. Тук временно пред блокът ще нощува малкото Фиатче 126Р
Оттук нататък всичко е в ръцете на Десо. Има доста работа по колицата и се надявам да успее да я върне във видът в който преди години е излязла от Мототехника...
