Показват се публикациите с етикет Реставрация. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Реставрация. Показване на всички публикации

Fiat 850 Coupe Sport

                                                                        ФИАТ 850  КУПЕ СПОРТ
Е, не издържах!
Мислех да не ходя да го гледам, но явно няма отърване от тази "болест" от която боледувам вече години.
Тези дни видях обява, че се продава Фиат 850 купе.
Общо взето приключвам Фиат 500 и твърдо бях решил да не се занимавам с ръжди и да се съсредоточа в завършването двуцилиндровата хала, но като видях обявата за купето нещо трепна. Не мога да подмина обявата без да разгледам автомобила. Като стигнах в Плевен, викам си няма да ходя да видя колата. Още повече, че докато се мотах преди месец два изтървах един Фиат Тополино първа серия и сега не пропускам възможност. Ще се лекувам от тази зависимост към старите ръждиви автомобили. Е не успях да устоя.
Та това е Фиата 850 купе. Намерих го така покрит с одърпан брезент, полегнал между блоковете, скрит между гаражите в Плевен. Докато спра колата  и някакъв дядо изкочи от съседния гараж. Оказа се собственика. Доста сговорлив. Набързо разказа как е протекъл живота му, помня разказваше, че някаква факла правил за Олимпиадата в Сочи преди години, явно заварчик е бил, но кой ли ти  слуша?! В акъла ми е само Фиата пред мен и бързам да го видя.
Надявах се в по- добро състояние да бъде и не толкова изкорубен. По него не останало много, силно поизгнил в предвид годините и неуспешните опити за ремонт. Заварили са му вежди от Лада, после са го боядисали  прилежно с четката с някаква постна блажна боя. Пода и той някакви ламарини насукани една върху друга.  Предния капак са му заварили една права ламарина... и с това май са се поотказали.


Не знам преди колко години му е свалено всичко и уж прилежно съхранявано. Сигурно е така защото двата болта които все още стояха на барабана бяха оригиналните.Явно така и не е намерил време и желание да завърши задния ляв подкалник.
Имал тапицерия, имал и километражи и всичко в кашони прибрано било, но така и не видях други части освен един прашен двигател свален незнайно коя година и по каква причина.

Салона и той прибран  някъде.
Откраднати  брони, скоростната кутия, която допълнителна била, броните ги завлекли във Варна и така не ги върнали на собственика.
Всичко това в предвид годините на Фиата и моят късмет да попадна на читава кола добре, но като взе дядото да разказва, че му откраднали и талона с договора  за покупко -продажба на колата стана ясно, че и документи няма.Купил я е от София и е трябвало  да си я прехвърли веднага, но уви.
Е, показа ми стари черни софийски регистрационни табели на колата, но само с тях доникъде. Ако имаше документи си мисля, че нямаше да ми се размине и щях да си осигуря още безсънни нощи  и уплътнени  празнични и почивни дни  в гаража през следващите години. Като че ли не ми се впуска в търсене на съществуващи и несъществуващи наследници на автомобила още повече, че съм бил герой в такива представления.
Казвам на дядото, че искам да го видя отвътре и ми се отговаря, че заключен бил. Щял да вземе ключа. Какъв ключ той предно стъкло няма, но заключен?! Намери ключа, отключи, вътре пода посипан със стъкла в резултат на някаква вендета по български. Метнали една тухла на предното стъкло.
Жалко за колата наистина.
Ех, само малко по запазена и с документи да беше... 
Надявам се това не е някоя от малкото  бройки Fiat 850 coupe сглобявани  в България унищожена така...
По спомен около 90 броя купета са сглобени в нашата страна, но  VIN номера не казва нищо за съжаление.

Реставрацията започна....

Малко преди да дойдат ламарините, започнах да подготвям купето.Свалих всичко, което можеше да се сваля...
Голям зор беше този мотор заедно със скоростната кутия да извадя. Махах жила,кабелчета,... и като дръпнех все по нещо закачено имаше останало.Най после падна двигателят.Добре че е двужилиндров.Не ми се мисли ако беше осем цилиндра...

 Свалих прилично омазаният с двигателно масло двигател.Отделих ги от скоростната кутия и не се стърпях да отворя да видя какво се крие под капачета там разни :)
Скоростната кутия изглежда в отлично състояние, но няма да се ползва.Приготвил съм чисто нова и само чака да сменя консервационното маско в нея с Urania или Selenia. Все пак италиянска кола с италиянско масло трябва да се движи.
Голяма беше изненадата ми като видях диск Valeo. Очаквах нещо полско, тъй като малко неща са останали от италиянските :) 
Махнах и инсталацията.Беше като паяджина.Снаждано, оголено, къде изолирано къде не...
Кой кабел накъде отива и с кой е снаден не ставаше много ясно.Кабелите стари, напукани, отначало културнен бях в опитите си за отстраняване, но след 30 мин основният помощник беше Резакът .
 Малко кабели изглеждат, но като вземат да се свалят... Не ми се мисли, като взема да опъвам кабелите на новата  ел. инсталация:(


03.04.2011

 Измина доста време.Бавничко работим в гаража и докато се озърна се натрупал доста материал за блогът.Пък и гледам доста работа сме отметнали.
Нали бях хванал шлайфчето и  доста изрезки паднаха
Китът, както се казва с лопата е хвърлян.Под китът всичко е ръжда.

Първи сряз с шлайфът.
Здраво захванах шлайфът тук.Противно на многото дупки по купето, които се виждат, ламарината се режи безкрайно трудно и бавно.

   След двата странични разреза вече нямаше какво да държи предната маска.
Вече се виждаха "ремонтите" направени  от предишни  "найстори".Кърпежи заварки и се отвориха мнооого дупки.
Всичко по пода беше в начупен кит. Жалко че не го събирах, но си мисля че една кофа щях да събера.

                                                           04.04.2011г

Продължавам да качвам снимки. Работата върви леко и с удоволствие. Включи се и баща ми.
Някой трябва да има виновен, когато стане грешка  :).Добре че дойде да помогне защото вече не e за сам човек.
Позачистихме "стърчащите" ламаарини и го катурнахме на една страна.

 Започва подмяна на подът.


Вече не съжалявах че съм разбутал дъното. Тунелчето беше пълно с ръжда.

Работата взе да става сериозна. Взех нещо да се плаша...
 Махнахме и окачването че пречеше
Трябваше и панелчето на педалите да махнем,заедно с подкалниците



 Тези планки са важни и затова се наложи от Германия да ги поръчвам.Доста загнили са. Опитах да ги правя, но не ми харесаха и си ги поръчах.
Май дотук беше с рязането...


                                         09.06.2012

Тежка зима беше.Отдавна не съм и писал, макар че доста работа отметнахме.
Първо с баща ми подведохме дъното и го прикапахме.Подготвихме и панелчето на педалите и гредата с планките за ресьорът. Всичко върви добре, но усещаме че имаме нужда от помощ.
Все пак място за експерименти няма! Обадихме се на братовчеда, който дълги години работи този занаят и има доста опит.Командировахме го от Русе :)
Повече от месец, ставане сутрин в 8.00 до към 20.00. Всеки ден. Всичко се напасва мери, шири по няколко пъти, чак тогава заваряме.Панелите нови и очаквах че всичко бързо и лесно ще стане. Като конструктор Лего. Да ама не! Искаше ми се по бързо да стават нещата и да се вижда резултат.Доста ми е и притеснено. Ще паснат ли частите, ще се получи ли желаният резултат...

 Подкалниците първо подведохме. За да няма отклонения всичко наведнъж ще бъде монтирано. А отклонения има! Видях че колицата е имала удар един два.Едната колонка беше усукана. Изправихме и прогонихме всичко.

Взе да добива вид и форма всичко.Харесва ми :))) Особено така с етикетчетата
Всичко беше подведено.Изникна проблем.

Оригинално  само последните модели Фиат 500 имат греди на пода.
Панелите на пода които взех са полски.От Фиат 126 с оригинално заварени греди. И точно в тези греди проблем.Оказва се че са с 2 см по къси и не могат да се захванат за предната греда на ресьорът.
Дилемата е да ги  махам или да ги остава. Умуваме и решаваме да ги оставим с цел по голяма здравина и устойчивост на усуквания на купето. Една по една ги удължихме и прихванахме към гредата.
Не знам  защо поляците грешно продължават да бълват  това дъно. В англиският форум на Фиат 126 финландец и той проблем имаше с такова дъно. Той обаче ги остави незакрепени. Финландска му работа :)))

                                                               26.01.2013g

Неусетно времето минава бързо.Улисан в търкане и чистене на ръжда и стара боя, сега виждам че доста време отминало от последният път  когато съм писал.
Доста напреднах с работата по ламарините. Калниците са подведени и сложени, купето е изчистено от стара боя, заварките са минати с тънък слой цинк,  всяка ръждичка е обработена с ръждопреобразувател ВЮРТ.
Наскоро грундирах  купето с епоксиден грунд. Искаше ми се старите ламарини с двукомпонентен грунд  да обработя преди епоксидният, но така и не го намерих.
Пък и то като се замисля от старите панели само този под задната седалка остана , така че размислих.
След като изчистих хубаво панелите с шкурка, телена четка до метален блясък всичко, минах го с  преобразовател Вюрт, след което 2-3 слоя напръсках от грунда. Има невероятна адхерзия и дори с остър предмет трудно се драска. Създава абсолютно нехигроскопичен слой като по този начин влагата не достига до метала и не се създават предпоставки за по нататъшна корозия.


Бавно, бавно започва да добива визия на ФИАТ 500 :)))