Балкан 250 М1 Balkan 250 M1

Пътувайки по родните разбити пътища из страната случайно на една полянка видях Renault 10, без номера и видимо очакващ  последното си пътуване към пунктът в непосредствена близост.

Личи и на колицата че някога е била обичана, поддържана и е вършела чудесна работа. Чудя се какво може да се е случило за да я изкарат така на улицата и захвърлят. Може би ако беше в някоя друга страна все още щеше да стои в някой гараж в очакване на някой ентусиаст и любител да я открие. В нашата хубава страна май този шанс се усмихва на малко колици.
Качих се решен да продължа пътя си, защото времето напредваше а  трябваше вече да съм се прибрал, когато все пак реших да надникна и в пункта.
Останах изненадан.Два мотора Балкан 250 М1. Не бях виждал никога на живо такова нещо.

Стоях, цъках оглеждах, реших да запитам каква е съдбата им.Взех мобилното телефонче викам поне някоя снимка да направя, когато дойде Маринчо- патронът на пункта. Каза продават се. Обади и цена. Не знаел много ли малко малко биле, та му викам дай телефон да ти звънна.
Днес звъннах да го питам и за двата. Не мога да взема единият а друг да оставя.
Уж се уговорихме и определихме цената, но мой ли вярваш на циганин. Хайде ром да го кажа.
Утре паля верният бус и поемам да ги прибера... Стискайте палци. Че има още едно Балканче 50 и един Ковровец, но тях май само ще снимам


                                                    1.03.2011
Е от няколко дни моторите са при мен и съм безкрайно радостен.
Голям зор беше докато ги взема. Братята роми голямо въртене ме въртяха. То уж се уговоря да ги взема на една цена, пък после не ставало, После пък Маринчо вика шефа във ДАНС и не си вдига телефонът, пък после...По-добре да си няма човек работа с тях, но добре им познавам мисленето. Знам, че като откажа след ден два ще звънят да питат.
Та в най големият студ се засилихме с баща ми да ги прибираме. То сняг и лед ама аз мотори ще купувам:)

Е след няколко часово пътуване стигнахме. Спряхме пред пункта, питам къде е Маринчо да вземам моторите викам идвам...
Оказа се че Маринчо "никой не бил". Той зет на собственикът. Хайде пак отначало пазарлъците с цената. Викам НЕ тръгвам си, та като видяха, че излизам от пункта най- после ги взех според уговорката. Ако може да се каже че сме имали уговорка въпреки много бройните :)))
Трима човека едвам ги качихме по една дъска в бусът. Всеки мотор тежи 150кг. Криво ляво набутахме ги в буса и тръгнахме доволни.

В гаража място няма. Там Фиатчо разхвърлен стои и чака да започна работа по напасването на ламарините.
След няколко часа пътуване стигнах на село, където има сигурно убежище за тях :)

Само ги стоварихме на сухо, че бяхме понамръзнали

Доволен от дългият ден се прибрах около 22.00ч в къщи доволно премръзнал. Важното е, че моторите бяха прибрани.
Почти не съм ги оглеждал. Всяко заглеждане криеше риск от солидно вдигане на цената  от страна на братята роми. Добре, че бях взел фотоапарата да поне снимки да има да покажа на половинката. Тя не че беше очарована де...;)
Предстои доста търсене на нови части и доста работа по тях.
Още на следващият ден обаче телефончето ми загря с опити да бъдат откупени обратно.
Просто нещо невъзможно!
Балкан е единствената марка мотоциклети серийно сглобявани  в България.
Произвежда се  с двигател 50см, 75 и 250см. Моделът М1 е 250см и е произвеждан около две години -от краят на 1957 до средата на 1959г. след което производството му е  преустановено и подменено с наследникът М2, които има същият двигател , но е конструктивно изменен.
Тези дни ще бъдат преместни на сухо място. Там където съхранявам и наследственните Балкан -50см и  Балкан 250 М2. Идеята е един от тези два М1 да бъде приведен един от тях в оригиналният му вид отпреди 50г, като се опитвам да запазя и другият. Все пак части се намират все още...
Утре започваме подмяната на панелите на Фиатчето. Надявам се да не оплескаме нещата и всичко да се получи. Колкото по бързо стане Фиатчето, толкова по бързо ще чуя звукът на Балкана.

                                                        28.03 2011

Тези дни пътувах по работа отново отново към Силистра.
Онова което бях спестил да отбележа в блогът беше че единият Балкан е с регистрация. Номерът си е на моторът и веднага след като ги взех първата ми задача беше да спра в КАТ Силистра. Отне ми час, час и половина, докато ми дадат инфо и координати за собственикът на моторът. Минах през няколко гишета, минах и през техниците, които ме препратиха при началникът на КАТ.  С изключение на лелките на гишетата всички бяха невероятно отзивчиви и  добронамерени.Техниците ме препратиха при шефът, за разрешение да ми дадат имена и адрес на собственикът.Накратко му обясних обясних какво ме води при него , и човекът  само звънна на лелкаите долу им ги помоли да ми дадат данните.Така вече имах данните на собственикът на единият Балкан. Ще пробвам да спася регистрацията ако има такава и на другият.
Та тези дни като ходих намерих улицата.Следваше голямо лутане защото номерът на сградата, който имах  беше прекалено голям и се оказа че няма такава номерация на тази улица. Позапитах тук там оказа се, че преди години са сменили имената на улиците и друга улица е улицата която търся. Как да е намерих я. Уличката пуста. Няма кой да питам дори. Минаха 15-20 минути  ...никой не се показва отникъде, а аз обикалям. Вече бях започнал да се отказвам когато две коли спряха пред мен и оттам  слязоха по едно и също време двама възрастно мъже. Питам първият , той ми вика ей го Тошката в колата зад нас.
Отидох със свито сърце при човечецът и викам така и така имам един Балкан, ако може нещо документите да ми прехвърли... той човекът засия!
Ех вика ми момче аз да знаех, че го искаш...Като взе да ми обеснява, как младините му са минали с този мотор, къде е ходел, какви дефекти е давал, откъде масълце изпускал... и през цялото време лицето му грееше от радост.
Карал го бил от 1963г. до 1987г. когато го е подслонил на дворът под някакви ламарини, където го намерили и братята роми. Обяснили му, че ще  го реставрират, че в музей щели да го дават и други такива глупости...
По едно време ми вика, ела до гаража части имам да ти ги дам. Ходихме ровихме даде ми карбуратор и ротор за динамото. Останали отпреди. Невероятен човек! Обеща скиците за коша да потърси. Правил си е сам кош, копие на М -72. Кошът за съжаление не е запазен.
Каза 70г. вече е навъртял, работил като стругар през годините.
Оказа се, че и пчелар бил имал около 120 сандъка ... та голяма приказка му дръпнахме, а ме чакаха...
Така спасих Балкан с регистрация. Утре или най -късно вдругиден сме  при нотариусът с дядото. Безкрайно радостен беше, че Балканът е запазен, а и как само му сияеше лицето, като говореше за него...

                                                        16.12.2011
Доста време май мина и все не пиша нищо.Улисан в работа и търсене на части за Фиатчето.
За моторите успях да намеря някои части.Не съм пропуснал да взема и за Балканите някои части. Много се радвам на двата фара. Хром никеловото покритие е много добро.

                   



                                                           18.01.2012

Бавно бавно събирам нови части за балканите. Бавно и трудно става. Пет мотора, една кола. Постоянно излизат части. Който се е занимавал знае че тези части не чакат много. Не е като да идеш в магазина и да си ги купиш. Тук днес ги има утре някой ги е купил.
Една снимка на бивш и настоящ собственик на Балкан М1

  Ровейки се в компютъра попаднах на снимката.Подсетих се че трябва да звънна на човекът да му честитя Новата Година...


                                                             31.07.12
Попадна ми емблема "Балкан"
Едно колело остана без емблемка. Жалко че от велосипеда не ставаше нищо.
Слагам я в темичката с моторите. Стара е емблемката и поучукана но и се радвам. Нямам спомен да съм виждал такава преди.
Внимателно разпробих алуминиевите нитове, почистих я и ..и хоп.. ето я 

 

Велосипедът е произвеждан след 1957г. Онези големите мъжките както им викахме,защото имаха напречна рамка и беше трудно като малки момчета да прекрачим напречната тръба и затова под рамката ги карахме :)))

                                                              13.09 2012.
Както винаги, когато има повод да пиша в блогът съм безкрайно щастлив.
Снощи спечелих на търг една топка, наша, българска с логото на Балканкар и изображения на мотор Балкан 250 и Балкан 50. Днес ми писаха, че е изпратена.Чакам я от Германия. Интересно ми стана дали имаме изнесени бройки за Германия и колко ли са?!

                                                                    11.11.2013
    Дата беше 17.10.2013, попаднах на Балкан М1. Нали съм си балканджия нещо трепна. Решавам че трябва да прибера на сигурно място и този Балкан М1. Някакви облаци бяха заседнали над града и не спря да вали. Подготвям пак буса за товарене, на мотор и ... отивам да го видя. Звъня на човека  и след две минутки ми отвори вратата на блока. Слизаме в мазата и ... гледам Балкан М1, а той ми отговаря, че може да поспорим. Балканите биле  с едни кутии, като пощенски отстрани изглеждали. Позасмях се. Всичко добре обаче мотора с липси, ама кой ти ги гледа.                                            

Викам вземам го и нали търговец  не става от мен на каквато цена знаех че се продава на такава и го взех.
А Балкана затрупан от години в мазата. И тежи, и гумите меки едната даже някакъв плъх си точил зъбите на нея-гад. След много маневри в тясната мазичка го избутахме в коридора. Ами сега нагоре по стълбите... Как да е влезе в буса. Отдъхнах си. Всичко това с помощта на стопанина на Балкана, който беше така добър да съдейства.  :)
  Първо купувам после гледам. Няма резервоар, седалките и те липсват, карбуратора го няма, бубната и тя, капаците на картера натрошени и те.
   Инак гледам фарът не е като на останалите М1. От немските. Явно така са ги окомплектовали докато пуснат  нашето производство ЕЛПРОМ- Елин Пелин.
Наскоро попълних  някои липси на моторчето, но се съмнявам да го окомплектовам да е цял като другите. Части за този модел да изпаднат отнякъде си е цяло чудо.                                                

Ето така го видях за първи път само дето беше по затрупан.
И сега...?! Станаха 3бр. БАЛКАН М1 и нито един във вид в който ми се би искало да изглежда...

Поводът да се размърдам с писането е че днес се сдобих и с две кибритчета  Балканкар/ Balkankar от време отминало,  на които много се зарадвах.

                                                                

                                                                         25.01.2014г.

Днес се сдобих с нови амортисьори за Балкан 250. Малко позацапани бяха и ги позачистих малко отгоре отгоре, без да се престаравам. Това като му дойде времето.
Показа се добър никел. Лошото е единият амортисьор му липсва никелираната чаша и пружина. Пружина вече поръчах нова и я очаквам другата седмица, но с никела да видим...

    Няколко дни пък по рано си намерих клаксон FER  вграждан в най -най- първите Балкани 250, докато се организира родно производство. Освен клаксон FER са използвани и фарове от същата марка. С такъв фар е и последният М1, който приютих на сухо и сигурно местенце. Окомплектоват се идеално.

 Калксона беше целият  в синя боя оплескан, но като позачистих боята се показа едно сравнително нелошо хром никелово покритие. Идеален е за последния Балкан, който взех  на който една от липсите му е клаксона.